(из цикъла „Вицове в рими”)
Трамваят спира рязко и Иван,
залитайки, се хваща за ръката
на хубава блондинка. „Грубиян,
внимавай бе – подвиква му жената –
не можеш ли за друго да се хванеш,
простак... нахалник... Господи, как може!”
Иван изчаква кротко да престане
и казва ù: „Разбира се, госпожо,
и друго бих могъл да хвана здраво,
но моля те, недей ме изкушава!”
© Ангел Веселинов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
