(из цикъла „Вицове в рими”)
Трамваят спира рязко и Иван,
залитайки, се хваща за ръката
на хубава блондинка. „Грубиян,
внимавай бе – подвиква му жената –
не можеш ли за друго да се хванеш,
простак... нахалник... Господи, как може!”
Иван изчаква кротко да престане
и казва ù: „Разбира се, госпожо,
и друго бих могъл да хвана здраво,
но моля те, недей ме изкушава!”
© Ангел Веселинов All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
