Dec 8, 2013, 10:46 AM

И... глътка тъга срещу скуката 

  Poetry » Other
717 0 22

Запътила се към началото на залеза,

умислила се като плачеща върба -

тъгата се залута в късния следобед,

чаровно скрила очите си, подобно на лъжкиня…

Петите й рисуваха по пясъка

усмихнати тромбончета,

изпълнени със мидени илюзии,

а удължили сенките на сладострастните си помисли,

пресъхнали от безнадеждност - раците -

се взираха до дъно във бедрата ù…

Единствен заливът разлистваше поредната история,

написана от позабравените изгреви -

и подчертаваше със гребените на вълните,

пасажите, които му се нравеха,

а другите - подхвърляше на пощурелия сафрид.

И аз бях там…

Прошарен гларус - скрил се от отлитащото време,

нахлупил шапката на невъзможния си грак…

Очаквах рибата бездънна на съдбата

да претършува слепите подмоли на моите желания…

И разочарована…

Да ме остави сам…

© Красимир Чернев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Плувам си аз, прошарения паток /не гларус!/ по вълните на невероятната ти поезия, плувам си ...! Поздрави, Краси!
  • Поздравявам те и аз!Много ми хареса сравнението "прошарен гларус".В даден период от живота ни, почти всички можем да се сравним с птиците!Поздрав!
  • С благодарност за вашата отзивчивост да оцените и споделите!
  • На много високо ниво е поезията ти.Трудна ми е за смилане ,но е красива.
  • Поздрави, Краси! Развълнува ме.

    пресъхнали от безнадеждност - раците -
    се взираха до дъно във бедрата ù…

    Изключително!
  • Много хубаво е!
  • Очакваше, но не се сбъднаха очакванията, нали?
    Поздрави, Краси!
  • Създава много силни внушения тази твоя наситена образност! Позрав!
  • Ще почна да копирам едно другарче - !! - защото... ще се сетиш защо
    Х...х ( не е хи хи )
  • пращай я тъгата по дяволите и карай нататък!!!
  • Прошарен гларус - скрил се от отлитащото време,
    нахлупил шапката на невъзможния си грак…
    Браво, Краси!
  • Красиво, образно и приказно! Много ми хареса!
  • Красива словесна картина!ПОЗДРАВ!
  • Да те остави сам? Дали?
    Ще опустее плажът, като съботен следобед.
    Тъгата, взира се със твоите очи,
    открадва грак
    и по листа ти пише светъл спомен
  • "Прошарен гларус - скрил се от отлитащото време,

    нахлупил шапката на невъзможния си грак…"

    И някак странно, немислимо е,че гларус
    (орисан от съдбата да се скита)
    приема някаква тъга за котвата,
    която би могла да потопи мечтите му...

    Аплодисменти, мислителю.
  • Размахай силно криле, гларусе, и тя ще си тръгне уплашена, гадината...
    Много ми допада твоята, пълна с красива метафора поезия!
  • Наситено с образност, Краси!Хубаво е!Прочетох с удоволствие!
    Оценявам го! Поздрави от мен!
  • Близо до мен е този стих...поздрави!
  • Много ми хареса! Поздрав, Краси!
  • Мисля,че съм го чела,но е хубаво пак...Твоя залив разлиства много и все красиви истории.
  • Поздрав, Краси! Пленяваща образност!
  • "И аз бях там…
    Прошарен гларус - скрил се от отлитащото време,
    нахлупил шапката на невъзможния си грак…"

    Разпознаваем, богат поетичен изказ. Браво!*
Random works
: ??:??