Запътила се към началото на залеза,
умислила се като плачеща върба -
тъгата се залута в късния следобед,
чаровно скрила очите си, подобно на лъжкиня…
Петите й рисуваха по пясъка
усмихнати тромбончета,
изпълнени със мидени илюзии,
а удължили сенките на сладострастните си помисли,
пресъхнали от безнадеждност - раците -
се взираха до дъно във бедрата ù…
Единствен заливът разлистваше поредната история,
написана от позабравените изгреви - ...