И... Господ да ме пази от приятели...
Най-тежко е, когато от приятел
предателство получиш, ей-така...
Не подозираш, че до теб седи предател -
с измамна искреност подава ти ръка...
Не искам вече на приятелското рамо
да се облягам, нито да тъжа...
Аз знам – за миг обърна ли се само,
ще ми забие хладно нож в гърба...
Боли ме от приятелските думи...
До вчера искрени и галещи слуха,
а тайните ни, споделени помежду ни,
превръщат се в бесило след това...
Приятелски ме гледат уж, но тайно
подреждат клада – там ще ме горят...
Въртят ме продължително и бавно...
И гледат екзекуцията - да се насладят...
Не подозирах, че приготвят ешафода,
вървях до тях - и в радост, и в беди...
Помагах им... с каквото и когато мога,
но не това жадували са техните души...
Завличат ме - да падна отвисоко,
да се разбия, там до тях - в прахта...
Ще ме потъпчат - да потъна надълбоко,
коя съм аз, че пожелах И да летя?...
Черта приятелска е, вече зная,
да ме замерят с камъни и кал...
Да ми напсуват и най-святото накрая...
Какво от туй, че всичко си им дал?...
Забиват острите стрели в сърцето,
измамни думи сладко ми редят,
потриват завистливо и ръцете :
“Почакай само… ще те подредя…”
И се прикриват, и късмет ми пожелават:
"Успехи много!" - радват се за мен...
А зад гърба ми тихомълком отмъщават:
"Коя си ти... умирай!" - ще го понесем!
Отде намери в тебе тази злоба?...
Приятел, че си, се кълнеше, а сега -
видял, че повече от тебе мога,
празнуваш, че ме пращаш в лудостта?...
Празнувай... пий до дъно лудостта ми
и нека ти се стори кратък рай...
Късмет желая ти... и във света ми
за тебе място няма вече - знай!
Не искам повече приятели лъжовни!
Приятел щом си – зло недей жела…
И Господ да ме пази от подобни…
Със враговете ще се справя и сама…
предателство получиш, ей-така...
Не подозираш, че до теб седи предател -
с измамна искреност подава ти ръка...
Не искам вече на приятелското рамо
да се облягам, нито да тъжа...
Аз знам – за миг обърна ли се само,
ще ми забие хладно нож в гърба...
Боли ме от приятелските думи...
До вчера искрени и галещи слуха,
а тайните ни, споделени помежду ни,
превръщат се в бесило след това...
Приятелски ме гледат уж, но тайно
подреждат клада – там ще ме горят...
Въртят ме продължително и бавно...
И гледат екзекуцията - да се насладят...
Не подозирах, че приготвят ешафода,
вървях до тях - и в радост, и в беди...
Помагах им... с каквото и когато мога,
но не това жадували са техните души...
Завличат ме - да падна отвисоко,
да се разбия, там до тях - в прахта...
Ще ме потъпчат - да потъна надълбоко,
коя съм аз, че пожелах И да летя?...
Черта приятелска е, вече зная,
да ме замерят с камъни и кал...
Да ми напсуват и най-святото накрая...
Какво от туй, че всичко си им дал?...
Забиват острите стрели в сърцето,
измамни думи сладко ми редят,
потриват завистливо и ръцете :
“Почакай само… ще те подредя…”
И се прикриват, и късмет ми пожелават:
"Успехи много!" - радват се за мен...
А зад гърба ми тихомълком отмъщават:
"Коя си ти... умирай!" - ще го понесем!
Отде намери в тебе тази злоба?...
Приятел, че си, се кълнеше, а сега -
видял, че повече от тебе мога,
празнуваш, че ме пращаш в лудостта?...
Празнувай... пий до дъно лудостта ми
и нека ти се стори кратък рай...
Късмет желая ти... и във света ми
за тебе място няма вече - знай!
Не искам повече приятели лъжовни!
Приятел щом си – зло недей жела…
И Господ да ме пази от подобни…
Със враговете ще се справя и сама…
© Мила Нежна All rights reserved.
