Jan 10, 2019, 11:52 AM

И хора сме. Дотолкова, доколкото 

  Poetry » Other
538 12 19

Препъва ни стремежът към високото,
висок е само онзи праг. На болката.
И без компас налучкваме посоката.
И хора сме. Дотолкова, доколкото.

 

Приспиваме се в люлките небесните,
на любовта от  жилавите стръкове.
Душите ни-цигулки кътат песните,
в изтъркани от употреба лъкове.

 

На времето под пръстите измръзнали,
се носят тихо звуците нестройните.
Чертаят знак, че тук сме, че сме дръзнали.
И с думи сме закърпили пробойните.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??