Patrizzia (Надежда Ангелова)
2252 18482
10.01.2019 г., 11:52 ч.

И хора сме. Дотолкова, доколкото 

  Поезия » Друга
620 12 19

Препъва ни стремежът към високото,
висок е само онзи праг. На болката.
И без компас налучкваме посоката.
И хора сме. Дотолкова, доколкото.

 

Приспиваме се в люлките небесните,
на любовта от  жилавите стръкове.
Душите ни-цигулки кътат песните,
в изтъркани от употреба лъкове.

 

На времето под пръстите измръзнали,
се носят тихо звуците нестройните.
Чертаят знак, че тук сме, че сме дръзнали.
И с думи сме закърпили пробойните.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??