Patrizzia (Надежда Ангелова) 10 януари 2019 г., 11:52 ч.

И хора сме. Дотолкова, доколкото 

127 12 20

Препъва ни стремежът към високото,
висок е само онзи праг. На болката.
И без компас налучкваме посоката.
И хора сме. Дотолкова, доколкото.

 

Приспиваме се в люлките небесните,
на любовта от  жилавите стръкове.
Душите ни-цигулки кътат песните,
в изтъркани от употреба лъкове.

 

На времето под пръстите измръзнали,
се носят тихо звуците нестройните.
Чертаят знак, че тук сме, че сме дръзнали.
И с думи сме закърпили пробойните.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.