И извиках в стаята "МАМО!!!"
Задрямала на мекият фотьойл,
в съня ми си дошла с прегръдка мила.
Говорила си хубави неща
и знам, че си била щастлива.
На рамото ми нежно си оставила
една целувка пролетна, добра.
С нежен поглед си ме наблюдавала,
както преди на тази земя.
Прозореца ми леко си открехнала,
за да влезе мирис от цветя.
С топлото одеало мен наметнала,
доближила глава до мойта глава.
После за последно си целунала
очите, които взех от теб.
С тихи стъпки си си тръгнала
и си избягала от мен...
....................................
Но влезе вятър от прозореца,
врата с трясък изпищя.
Събудих се от тази шумотевица
и видях, че съм сама.
И от ужасен страх обзета,
веднага, мамо, се сетих за теб.
И търсих, търсих подкрепа
от твоя единствен портрет.
А ти само ме гледаше,
с онези красиви сини очи.
Сълзи по лицето се стекоха,
болка душата ми сви.
И на фотьойла отново облегната,
бавничко заспивах до теб.
Ти пак ме галеше нежно,
пак бях с най-добрия човек.
И чак на сутринта се събудих...
Вън имаше гъста мъгла.
Портрета ти до себе си гушнах
и извиках в стаята "МАМО!!!"
© ТтТтТтТтТ All rights reserved.
