И какво, ако се затворят очите ми?
Ще бъда поредната отлетяла душа.
И защо ще плачете на гроба ми?
Може и на някое красиво място да съм отишла.

Защо ще загърбите лошото? Защо ще простите неправдата?
Защо ликът ми ще поставите до иконите в лаврите?
Нима била съм толкоз чиста, свята и неопетнена?
Та всяка душа е от бреме сломена.

Не тъгувайте, любими, обичайте ме пак.
Споменавайте ме с лошото и с доброто, което не бях.
Танцувайте и дайте ред на смеха да се рее.
И нека вместо сълзи руйно вино да се лее.

Обичам ви! Простете мойте грехове!
Не бях светица, но и злоба не таих поне.
Грешките ми имаха за опора
сал доброто в моето сърце.

И нека се замисли този, който се закле,
че чист е и се моли той на колене.
Не е важно да се молим,
а с молитва да не се кълне.

И ето - аз ви завещавам част от моето добро.
Единствено дъждът небесен може да изчисти моето клеймо.
Че обичала съм и съм получавала любов.
Любовта освободи ме и любовта превърна ме във роб.