И на къде сега?
Наивно по детски,
със пламък угаснал/обаче/ в очите,
нагърбих кръста си
и тръгнах да търся сили за бъдещето.
Без корени и без основа,
оставих голяма част от себе си,
до теб я оставих,да те пази,
да не се разделяме напълно...
Объркана до неознаваемост,
скитам,като просякиня.
Търся дом за себе си,
просто този е вече празен,безличен...
Искам да направя сина си щастлив,
а спомените за теб да ме топлят...
Искам сили да намеря,за да продължа,
но изгаря сърцето,боли до смърт...
И на къде сега?
© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.
