И нищо, че съм шепа вятър
Не можеш ме побра в ръцете.
И нищо, че съм шепа вятър аз.
Разлиствам пролетно със шепота си
устните, с които загорчах.
Не ме помествай във представите
на спомен от реални очертания.
Във вятърните свои въжделения,
със длани недокоснати желания...
Вземи ме във съня си време-стих,
в откъснат лист от есенно дърво.
Докосвай ме във звезден, чуден миг,
с безбрежното си топло чувство.
Рисувай ме над сините вълни,
платна извила от нежни пръски,
издигнала от морски длъбини
потъналите вятърни надежди...
И нищо, че съм вятърна жена,
и безпосочна моята пътека.
Докрай ще си остана влюбена
в измислена от мен посока.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
