И още за красивите жени...
Косата – чак до гарваново черна,
в очи, дълбоки кладенци блестят,
а в устните ѝ, алени – и... Верни,
се взират... и в Изящната и гръд!
И - в дивната походка, на Газела,
знам, също - за възтънките Нозе,
които, в Май - незнаен Чародеец,
създал, наместо примка за Мъже!
А тя, дори - и погледът не свежда
и той е сбрал, там, слънце и небе!
Прекрасна е - във всякоя Одежда,
за роклята и - важен комплимент,
Късметът, че ще гали Красотата,
пък други, там - прехапали Език,
приказват: Остави я - тя е вятър,
в най - лъскава кутия... Сувенир!
Ала не знаят - колко са далече...
Обектът - тъй Загадъчен и млад,
той, Автор е - на няколко пиеси,
прочел уви и Шекспир и Балзак!
И в баснята - за Киселото грозде,
за Нея, в глад, оглеждат се – уви!
А дамата - е Умничка! Не бой се...
Намигна май... Наистина ли? Спри!
© Ангел Колев All rights reserved.
