И пак в подножието на безсмъртието ти
ще се поклоним. Венци ще поднесем.
Признание увиснало на твоето бесило.
Ще търсим мълком гузно извинение
за отминалите под робство поколения.
И на колко днес оценяваме Свободата?
А твоята саможертва все така напомня,
че Свободата с пари не се купува!
И за кой ли път ще те предадем, Апостоле?!
© Стойчо Станев All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
