И пак в подножието на безсмъртието ти
ще се поклоним. Венци ще поднесем.
Признание увиснало на твоето бесило.
Ще търсим мълком гузно извинение
за отминалите под робство поколения.
И на колко днес оценяваме Свободата?
А твоята саможертва все така напомня,
че Свободата с пари не се купува!
И за кой ли път ще те предадем, Апостоле?!
© Стойчо Станев All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
