И пак ще дойдеш...
И пак ще дойдеш,
аз знам...
Всеки връща се от там,
където взима!
И миг преди да те забравя,
ще се завърнеш тихо, неочаквано,
вървящ с празни шепи,
готов да ме ограбиш.
Но какво ли ще откриеш?
Една жена - слаба, безхарактерна,
без капка гордост, в ъгъла стояща,
готова пак да те приеме,
без разкаяние дори...
И питаш се:
Това ли искаш,
щастлив ли ще съм с нея,
и знаеш отговорът не е!
Тогава, скитнико, защо се връщаш
там, където нищо не намираш?...
© Магдалена Динева All rights reserved.
