Нима се стичаха сълзите -
все така,
щом обсипваха самотното си
блюдо,
а от извора пресъхваше
свещената река
и сърце не тръпнеше в ранимото си
чудо.
Как тебe дирих в очите най-бездомни,
дори съня оплитах в грешните
дела
и в кръвта не носих Божиите
норми,
нали умирах от пироните
в тила.
Без вяра просих от копнежите
в нощта,
а камъка пред портите
положих,
че гаснеше в отровата свещта
и по пътя останах невъзможен.
© Аз All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
