Нима се стичаха сълзите -
все така,
щом обсипваха самотното си
блюдо,
а от извора пресъхваше
свещената река
и сърце не тръпнеше в ранимото си
чудо.


Как тебe дирих в очите най-бездомни,
дори съня оплитах в грешните
дела
и в кръвта не носих Божиите
норми,
нали умирах от пироните
в тила.

Без вяра просих от копнежите
в нощта,
а камъка пред портите
положих,
че гаснеше в отровата свещта
и по пътя останах невъзможен.