И после ще се влюбя
Със лятото замина надалече...
Сърцето си след тебе аз заключих.
Не се оказа любовта ни вечна,
на думи да не вярвам се научих!...
Във парка сам ще седна тази есен.
Край мен дърветата ще шепнат с листи.
В душата ми ще се събуди песен ,
до мен да бъдеш силно ще поискам...
Дърветата за тебе ще ме питат...
Самотна птица ще кръжи в простора...
До късно из алеите ще скитам,
докато капна просто от умора...
И вечерта, когато падне мракът,
във празната ни стая ще се върна,
където никой няма да ме чака
и в мислите си пак ще те прегърна...
До масичката после ще приседна
гласа ти да дочуя в тишината...
Със теб ще се сбогувам за последно.
И после ще се влюбя... в самотата!...
© Роберт All rights reserved.
