и повече не ги забравяй
Къде са ти очите? Тия, светлите,
с които като извор ме обливаше?
Не днешните, а старите ти - летните,
ония, със които ме опиваше?
Къде са ти ръцете? Тия, леките,
с които като облак ме обгръщаше
и с пръстите си ваеше пътеките
към Ханаан*... Когато ме прегръщаше,
дъха ти разлюляваше звездите,
а устните ти гладно ме дамгосваха,
подпалени от въглена в очите.
От моите, които омагьосваха,
в ребрата си усещаше пулсари -
избухваха и в ритъм кавалкаден
в ушите ти запяваха китари.
Забравил си ги? Моля те, върни се
и ми ги донеси.
*обещана земя(библ.)
© Ели All rights reserved.
