И само в Тишината...
И САМО В ТИШИНАТА...
_________________________________________
"Това, което е писано да стане, ще стане...
Затова най-добре е да запазим Тишина!"
Шри Раман Махариши
Понякога само в Тишината...
Можеш да чуеш Истината.
Тази Истина...
Категоричната. Немислимата. Безпощадната.
След която нищо друго не ти остава.
Освен да замълчиш. И ти.
Твоята римувана Тишина.
Която пее стиха на Живота.
А ти стискаш палци безкрай да продължи.
Онази безнадеждно закъсняла Пролет.
С тъжен дъх на Последна Любов.
На дъжд и синева. И със цвят на Звезди.
За сетно сякаш обсипали небесния Покров.
Дете непокръстено... Въплътено в Мъж.
Който едва към края на житейската си уличка.
Ненадейно. Фатално. Някак отведнъж...
През издайно рукналите си сълзи.
Разбира, че на този Свят нищо не е вечно.
Че няма вечни Приятели.
Няма вечна Любов...
Нито Звезди неугасими.
Вечна е само на Човека Душата.
Която в Тишината пее.
Стиха на твоя пореден Живот.
Тази вътрешна... Съкровена... Неистова Тишина.
Която единствено може да ти прошепне Истината.
Понякога...
2011 г.
Виктор БОРДЖИЕВ
© Виктор Борджиев All rights reserved.
