И само в Тишината...
И САМО В ТИШИНАТА...
_________________________________________
"Това, което е писано да стане, ще стане...
Затова най-добре е да запазим Тишина!"
Шри Раман Махариши
Понякога само в Тишината...
Можеш да чуеш Истината.
Тази Истина...
Категоричната. Немислимата. Безпощадната.
След която нищо друго не ти остава.
Освен да замълчиш. И ти.
Твоята римувана Тишина.
Която пее стиха на Живота.
А ти стискаш палци безкрай да продължи.
Онази безнадеждно закъсняла Пролет.
С тъжен дъх на Последна Любов.
На дъжд и синева. И със цвят на Звезди.
За сетно сякаш обсипали небесния Покров.
Дете непокръстено... Въплътено в Мъж.
Който едва към края на житейската си уличка.
Ненадейно. Фатално. Някак отведнъж...
През издайно рукналите си сълзи.
Разбира, че на този Свят нищо не е вечно.
Че няма вечни Приятели.
Няма вечна Любов...
Нито Звезди неугасими.
Вечна е само на Човека Душата.
Която в Тишината пее.
Стиха на твоя пореден Живот.
Тази вътрешна... Съкровена... Неистова Тишина.
Която единствено може да ти прошепне Истината.
Понякога...
2011 г.
Виктор БОРДЖИЕВ
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктор Борджиев Всички права запазени
