И тъкмо, когато спра да:
се скъсвам от рев,
слушам тъжни остарели песни,
препрочитам чатовете ни,
проверявам дали си на линия,
замислям дали ще те видя,
си спомням онази пленяваща усмивка,
си спомням някой виц, който си ми разказвал преди месеци..
И като цяло, тъкмо когато те забравя..
ти тогава се сещаш..
Защо? Защо не може един път да е по лесния начин? Защо не може поне веднъж да не трябва да се мъча?
Защо идваш и си тръгваш? ...