И силуети два
И силуети два
Прозорец. Светлина.
И силуети два –
На мъж и на жена,
Прегърнали се във нощта.
Разказва той за чудните морета,
За кораби и непознати светове,
Тя слуша го със влюбено сърце
И дори не забелязва мрака.
Така пътуват двама из безкрая,
Забравили за миналия си живот,
И само звездните посоки са им ориентира
Къде отиват и къде ще спрат.
Красива приказка, нали?
Щастлива бях във нея с любовта си.
Докато не ме измести нова героиня
И силуетът вече е на другата жена.
Прозорец. Светлина.
И силует един –
На плачеща жена, която се надява,
Че той не води другата по техните морета.
© Румяна All rights reserved.
Поздравления за произведението!
