И сякаш няма разум...
Тук извор е живота! Как въздухът опива, звездици в небосвода все мигат, не заспиват...
Луната е понесла подковата си в пътя, където облак нежен е вдигнат прах след пътник...
О, нощ, така красива, Природо съвършена, теб с разум те убиват, мен с чувствата - мишена!
© Даниела Тодорова All rights reserved.
