И така до разсъмване
На всички вас, които сте обичали, обичате и ще продължавате да го правите!
Знаеш ли колко си хубав,
когато се смеят очите ти?
И как оставам без думи,
когато ме гали смехът ти?
Знаеш ли колко са влюбени
ръцете ми в твойте къдрици?
Пилее се всяко спокойствие
пред твоите черни зеници.
Изгаря и става на пепел
всяко безсънно несбъдване,
когато в мислите бродиш.
И чак така до разсъмване.
А онзи звън на камбана,
дето в сърцето ми удря,
казва, че в мен ще остане,
дори и без теб да се будя.
Какъв си? Направен от вечност?
А нямало вечни желания…
Знаеш ли колко си хубав?
Усмихвам се. Просто го правя…
© Мариела Пидева All rights reserved.
Благодаря ви. Страхотни сте!
