И така е редно
Денят се ражда. И размива граници.
Пред светлината мрак капитулира.
И хората закусват. Мазни баници.
От недохранване любов умира.
Денят е сив. И килнати са къщите.
Градът кичозно кити мъртъв празник.
И украсени дупките са същите.
Доброто е клошар. Смърди и дразни.
Денят е гладен. Храни се с душите ви.
Не ви боли. Телата ви са сити.
Един поет, преуморен от скитане,
сред дим и смог към слънцето полита.
Денят е сит. Небето няма граници.
Градът му се озъбва - за последно.
Изядени са всички мазни баници.
Поетът мъртъв. И така е редно.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
