И така е редно
Денят се ражда. И размива граници.
Пред светлината мрак капитулира.
И хората закусват. Мазни баници.
От недохранване любов умира.
Денят е сив. И килнати са къщите.
Градът кичозно кити мъртъв празник.
И украсени дупките са същите.
Доброто е клошар. Смърди и дразни.
Денят е гладен. Храни се с душите ви.
Не ви боли. Телата ви са сити.
Един поет, преуморен от скитане,
сред дим и смог към слънцето полита.
Денят е сит. Небето няма граници.
Градът му се озъбва - за последно.
Изядени са всички мазни баници.
Поетът мъртъв. И така е редно.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ви! От сърце!
-
Интересно описание на града ,използвайки много метафори,Наде!Само защо любовта умира от недохранване,нали тя минава през стомаха,казват,та макар и в него-мазна баница?....И защо "убиваш" поета?Дали от баницата?.....Или защото не е имало боза с нея?А по принцип поетът живее вечно....чрез творбите си.
-
Така е редно...
Хареса ми... -
Наистина е велик. Поздравления!
-
Велик стих
-
Несъмнено поезия от класа - временна отдаденост на душата на неудовлетвореността и тъгата. Но ...ти си Надежда!
-
Зашлевява този стих като плесница!... Възхитена съм за пореден път, Наде!...
-
Бъркаш дълбоко, Наде! Озъбеният град и килнатите къщи се запечатаха в съзнанието ми. Поздрави!
-
Между нередното и редното
закуска,обед и вечеря
простират нашироко чергата...
Гладът залъгва се с поезия...
Висока летва си! -
Макар бозата да е вкисната,макар и баницата да плуе в мазнина...поета той не спазва граници,той докоства със душа!Той истински обича да живее,обича всички същества...тъгува,боледува но с душа копнее единствено за любовта.
А на тебе Наде искам да кажа от сърце..
Че все,все по добра ставаш! -
Много реалистично, искрено и честно до болка, Наде! Великолепие.....
-
Прегръщам те, Марийче!
-
Кратките изречения са като словесни откоси, които събуждат чувствата и съпричастността на читателя. Тук си различна, но талантът ти търси синтез, с който надскачаш себе си! Радост си ми, Наде!
-
Умира, Гавраил...И не от баниците. Благодаря, Мария!
-
Потресаваща поезия, Наде! Заедно с Лиа, вплиташ силни метафори и послания.които не могат да те оставят безучастен! Поздравявам те за таланта!
-
Според мен поетът не умира така лесно.Защото не се храни с мазни баници.
Поздрав! -
Прегръщам ви!
-
Буца ми заседна на гърлото... такова образно писане, толкова чисти внушения, голямо изкуство е да пишеш разбираемо, достъпно, да стигне посланието до всички прочели!
-
... затова мъдростта твърди, че не е луд онзи, който яде баницата... Поздравявам Те, Наде!
-
"... И килнати са къщите...Доброто е клошар. Смърди и дразни. "
Каква поезия - толкова силни метафори използваш, че направо ме залепяш като дъвка на паважа. Наде, както винаги си много силна, голяма и неповторима в творчеството, а и в живота си. Благодаря и за това твое произведение!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
