Patrizzia (Надежда Ангелова)
2080 18239
21.11.2018 г., 13:25 ч.

И така е редно 

  Поезия » Друга
637 15 21

Денят се ражда. И размива граници.
Пред светлината мрак капитулира.
И хората закусват. Мазни баници.
От недохранване любов умира.

 

Денят е сив. И килнати са къщите.
Градът кичозно кити мъртъв празник.
И украсени дупките са същите.
Доброто е клошар. Смърди и дразни. 

 

Денят е гладен. Храни се с душите ви.
Не ви боли. Телата ви са сити.
Един поет, преуморен от скитане,   
сред дим и смог към слънцето полита.

 

Денят е сит. Небето няма граници.
Градът му се озъбва - за последно.
Изядени са всички мазни баници.
Поетът мъртъв. И така е редно.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви! От сърце!
  • Интересно описание на града ,използвайки много метафори,Наде!Само защо любовта умира от недохранване,нали тя минава през стомаха,казват,та макар и в него-мазна баница?....И защо "убиваш" поета?Дали от баницата?.....Или защото не е имало боза с нея?А по принцип поетът живее вечно....чрез творбите си.
  • Така е редно...
    Хареса ми...
  • Наистина е велик. Поздравления!
  • Велик стих
  • Поетът никога не може да е мъртъв, защото остава да живее в царство на стиховете си, докоснал Божия благодат!
    Поздравявам те за прекрасната поезия, Наде!
  • Несъмнено поезия от класа - временна отдаденост на душата на неудовлетвореността и тъгата. Но ...ти си Надежда!
  • Зашлевява този стих като плесница!... Възхитена съм за пореден път, Наде!...
  • Бъркаш дълбоко, Наде! Озъбеният град и килнатите къщи се запечатаха в съзнанието ми. Поздрави!
  • Между нередното и редното
    закуска,обед и вечеря
    простират нашироко чергата...
    Гладът залъгва се с поезия...

    Висока летва си!
  • Макар бозата да е вкисната,макар и баницата да плуе в мазнина...поета той не спазва граници,той докоства със душа!Той истински обича да живее,обича всички същества...тъгува,боледува но с душа копнее единствено за любовта.
    А на тебе Наде искам да кажа от сърце..
    Че все,все по добра ставаш!
  • Много реалистично, искрено и честно до болка, Наде! Великолепие.....
  • Прегръщам те, Марийче!
  • Кратките изречения са като словесни откоси, които събуждат чувствата и съпричастността на читателя. Тук си различна, но талантът ти търси синтез, с който надскачаш себе си! Радост си ми, Наде!
  • Умира, Гавраил...И не от баниците. Благодаря, Мария!
  • Потресаваща поезия, Наде! Заедно с Лиа, вплиташ силни метафори и послания.които не могат да те оставят безучастен! Поздравявам те за таланта!
  • Според мен поетът не умира така лесно.Защото не се храни с мазни баници.
    Поздрав!
  • Прегръщам ви!
  • Буца ми заседна на гърлото... такова образно писане, толкова чисти внушения, голямо изкуство е да пишеш разбираемо, достъпно, да стигне посланието до всички прочели!
  • ... затова мъдростта твърди, че не е луд онзи, който яде баницата... Поздравявам Те, Наде!
  • "... И килнати са къщите...Доброто е клошар. Смърди и дразни. "
    Каква поезия - толкова силни метафори използваш, че направо ме залепяш като дъвка на паважа. Наде, както винаги си много силна, голяма и неповторима в творчеството, а и в живота си. Благодаря и за това твое произведение!
Предложения
: ??:??