И такава пак ме обичай
И такава пак ме обичай
Когато съм лоша, толкова лоша,
че ти се иска да избягаш далече от мен...
Не! Не изпивай поредната чаша!
Не покривай сърцето си с платнище от лен.
Спомни си за изшептяните думи,
изречени в полумрака без дъх и без глас.
За онова, което изгря по между ни,
свърза ни и силно вярвам, че все още е в нас.
За вечерите на вино и свещи
и за деня, в който тихо си казахме "Да!".
За умората и безсънните нощи,
в които често осъмвахме до две малки легла.
Когато съм лоша, толкова лоша...
Не тръгвай! Намери сили да останеш до мен!
Аз ще дойда и до теб ще се сгуша,
а ти... пак ме обичай, и... лоша, поне още за ден.
© Светла Асенова All rights reserved.
