И ТАЗИ НОЩ...
И тази нощ...
... с теб шеметно се лутаме
в търсенето на вълшебен дар.
Къде ли скрили сме ключа
от един ръждясал катинар?
В пристъпи на лудост го захвърляме,
разкъсвани от ревност и от страст...
Ослепели дращим като къртове,
за да отключи пак Доброто в нас.
В ковчеже ,натежало от безсилие
да побере забулените тайни...
Дали не задушаваме Доброто
с проклятия и приказки омайни?
Кръвта разпалваме в пожар от макове,
сълзите огнени правят потоп...
Не ме залъгвай с блажено живуркане...
Гори ме!... В Ада и Рая на този живот!
И когато плъзнат зли езици
и огънят превърне се в клади...
Полетели като райски птици,
ще спасим душите си млади!
Венецът трънен ще превърнем в лаври...
От рукналата кръв – вино кипящо...
Лъч светлина очите на мрака опари...
Добро или Зло! Кое е по-могъщо?!
Утрото расте... От нощта по-мъдро става!
Петли припяват урока на Живота стар:
“Не оставяйте Доброто да ръждясва,
под един заключен катинар!”...
© Адриана Зарева All rights reserved.
