И ти ли, Музо моя...
И ти ли, Музо моя,
в гърба ми нож забиваш?
В съдбите на пороя
ръцете си измиваш.
Ти ангел си привличащ
и дявол си погубващ.
Ти много ме обичаш,
но в ада си се влюбваш.
И ти ли, Музо моя,
илюзии представяш?
В пустините на зноя
душата ми забравяш.
Сърцето ми заключваш
далече в ледовете.
Чешми мечтани срутваш,
обяздваш ветровете.
И ти ли, Музо моя,
поглеждаш лицемерно?
Надеждите в покоя
заля мастило черно.
Да вярвам ли отново?
Да плача ли? Не мога...
На дъното е слово
удавено в тревога.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
