* * *
Ти сякаш беше светлината в тъмното,
гореше сред искри и ореоли,
гореше с пламък на отвъдното,
прекрасна, истинска и... гола!...
Мелодии крей теб се рееха,
преливаха във приказни сияния,
светове наоколо пустееха
в едно неистово терзание...
Една искрица падна върху мене,
прихвана се и... взе да тлее
и включи се обратното броене, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up