И тлее жар в искрите...
* * *
Ти сякаш беше светлината в тъмното,
гореше сред искри и ореоли,
гореше с пламък на отвъдното,
прекрасна, истинска и... гола!...
Мелодии крей теб се рееха,
преливаха във приказни сияния,
светове наоколо пустееха
в едно неистово терзание...
Една искрица падна върху мене,
прихвана се и... взе да тлее
и включи се обратното броене,
душата ми започна да линее...
Предаде се накрая - лумна в огън,
изпепели се всяка съпротива,
за помощ не помоли Бога,
сама пристана, като самодива...
И вплетоха се в огнени езици
кълба от Искри, пепел - жар,
изгаряща любов в зениците,
превърна се във истински пожар...
И... затанцувахме сред огнения блясък,
стъпките ни раждаха огнища,
а чувствата догаряха със трясък
и се превръщаха във... пепелище...
Духна вятър - пепел се разнесе...
И... песента започна да се рее...
Една искрица... още неотнесена
издаде плахо,
че жарта ни... тлее...
* * *
© Валентин Желязков All rights reserved.
