Mar 24, 2010, 7:43 AM

И това е една поредна любовна драма...

  Poetry » Love
645 0 2

Мигът, във който пръв видя ме,

мигът, във който нещо аз почувствах,

нещо странно, нещо страшно,

и сякаш от дълбокото изплувах.

 

Успя да върнеш моята усмивка,

дупка празна ти запълни в мен.

Начина, по който гледаш в моите очи,

чувствам сякаш всеки ден е ден за мен.

 

Намери ти една пътечка,

водеща до съкровени тайни,

скрити твърде надълбоко

от фигури знайни и незнайни.

 

Научи ме да бъда аз човек,

показа ми света през твоите очи.

Не ме оставяй, не ме забравяй,

бъди до мен, обичам те!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диди All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...