Със залеза си Слънцето рисува
във облаците сиви есента,
но вятърът не го интересува
и в жиците си пее песента.
А уличните лампи закопнели,
загледани отгоре във пътеката,
със светлината си подканят мрака
за танц в листата на дърветата.
А входът пък затопля тъмното
за шепот на задъхани обувки
и Любовта разнежва се, дори
нощта забременява от целувки
и ражда в утрото мечти.
© toti All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Прекрасно, поздравления!