AntoanetaKaraivanova
18 results
Художникът съм аз. И всеки ден
рисувам профила ти, който обожавам,
очите, устните, открили в мен
достоен изповедник и приятел.
Рисувам всеки миг от нашия живот, ...
  769 
***
Какво, че с черна роза
е закичен делникът
и безпризорно куче
дебне хората?!
Дъгата, птиците, смехът ...
  275 
Ръка протяга между световете,
превъплъщава думи върху листи
и засияват белите полета
от мисли – вдъхновени и пречистени.
Под синева на споделени чувства, ...
  260 
***
И щом Спасителят ни биде разпнат,
какво да кажа, на кого, защо ли?
След мълнията на нощта се страда
и всеки дъх е по ръба на ножа.
След мълнията на нощта просветва ...
  303 
  686 
Дори не помня откога –
родена съм навярно с тази вяра,
но в себе си я пазя досега
и знам – случайни срещи няма.
Листо окапва, а след него – друго, ...
  1357 
***
Край хижата, над старата кория,
небето се надвеси, претъмня...
Застигната от лятната стихия,
която ненадейно заваля,
подслон намерих под листата ...
  282 
На спомените в приказката бяла
реша ли да се втурна,
на прага ме посреща баба
с усмивка блага и в ръката с хурка.
Истории преде с ефирна прежда – ...
  312 
Пеперудени крила над огъня житейски
сблъскват се митично с истини библейски –
мракът ги събужда, а не ги приспива,
огънят ги мами с пламъци игриви.
И ноща изглежда техен обвинител, ...
  261 
Завръщам се на този бряг, където
събирахме със тебе раковини –
притихвахме, заслушани в морето,
щом плажът опустее и изстине.
По пясъка вървя и ме изгаря ...
  514 
Ела, поне за малко да поседнем,
преди да сме нагазили в октомври,
че всяко лято всъщност е последно
и няма повече да се повтори.
Листата на дърветата умират, ...
  277 
***
Лист след лист,
листо след листо...
Сред листата на книгата –
листата на роза.
Няма бодли, ...
  271 
***
На крак да спиш, ще закъснееш.
По истини да ходиш, ще сгрешиш.
И да събираш, пак ще разпилееш
стотинките си за бакшиш.
И ето – толкова разбираш, ...
  305 
Небето и морето се прегръщат
в душата ми, молитвено стаена.
Далеч сега е родната ми къща,
но покрив ми е цялата Вселена.
Пристъпвам между каменни руини, ...
  498 
Дариха ми я – малка, крехка,
смути ме тоя странен жест.
Признавам, бе случайна среща,
но ме вълнува и до днес.
На улицата – сред позната проза, ...
  448 
***
И щом Спасителят ни биде разпнат,
какво да кажа, на кого, защо ли?
След мълнията на нощта се страда
и всеки дъх е по ръба на ножа.
След мълнията на нощта просветва ...
  376 
Ще спуска лятото платна в морето
и зимата ще сипе сняг в елите,
а аз ще имам всичко, за което
мечтаят повечето от жените:
една сълза, от моите сълзи родена, ...
  355 
До мен присядаш, сякаш съм дете,
и сливат се при срещата очите ни.
Усмихваме се, но издават те
тревогите и грижите на дните ни.
Наýчи ни животът да гадаем ...
  735 
Random works
: ??:??