И воскресся из скорби
Дори и те престанаха да хлопат,
да бият чанове по женското ми его,
пометнах всички ялови въпроси,
миражите изметох, за да светя.
Май лошо се клатушках в тази ладия,
сулганът ме изхвърляше на сухо.
- Да се обесят вятърните мелници!
И всичките хартиени послушници.
Превърнах те в тотем на жива мисъл,
а дневниците се изпълваха със дати.
Стояха скучно прави, по солдатски, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up