И времето наш съдник ще остане
Ръката ти внезапно се отдръпва.
И в миг светът се сгромолясва.
Заглъхват в мрака тихите ти стъпки.
Сто мълнии пред мен проблясват.
Реките вече ще текат обратно,
а хоризонтът притъмнява...
Животът се променя безвъзвратно
и призраци нощта ще населяват...
Ръка протягам, но до мен те няма.
Не те докосват мойте пръсти.
И липсата - болезнено голяма,
по-силна е от всякакво присъствие!
А блус за двама тишината свири.
В душата ми бушуват урагани.
Дъждът изтрива скорошните дири.
И времето наш съдник ще остане...
© Роберт All rights reserved.
