И все едно...
И все едно от минали животи
обичаме се двама - аз и ти.
Дали така е? Все едно, защото
във този се обичаме, нали?
И все едно кой колко е раняван -
поне си знаем - някога боли,
и все едно кой колко е предаван -
поне не сме предавали, нали?
И все едно е колко ни остава -
дали е малко или ще горчи,
но ще е все едно дори тогава -
с друг някой е безсмислено, нали?
И уж не знаем колко ще е трудно,
в прегръдката си нежна ме стопли.
Но все едно! Не ни остава друго,
освен да се обичаме, нали?
© Любимата All rights reserved.
