И все за кумовата слава
Светът различен ми изглежда,
през розовите очила.
От безнадеждност, до Надежда,
къде ли аз не съм била?
Препъва се и се изправя,
Овенът в мене – упорит.
И все за кумовата слава,
със съвестта си да е квит.
И твърдоглаво, и рогато,
и рита, хапе, и боде,
все дотогава, докогато,
докаже – ум не се яде.
Така е, за мезе не бива,
Овенът, щото най-подир,
додето с думи те убива,
ръка ще подаде, за мир.
Пък той – мирът му – ратоборен...
И ти си го разбрал дори.
Поискаш ли другар покорен,
то без рога си избери.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
