"И я че изокам"...
За разсипаното мляко, няма смисъл да се плаче,
пукнатият съд изхвърлям бързо – на боклука.
Може да се залепи, но пуска винаги, обаче,
та дори да няма външно никаква пролука.
Щом обърне се колата, прави друми има много,
малко камъче, дори каляска царева обръща.
Казаната тежка дума литва – бързо, строго,
по закон напред лети в сърцето. Не се връща.
По аршините фалшиви аз душата си не меря!
Най-кълваната от всички съм различни птици.
И играя, както мога и така е не от вчера.
Писна ми до смърт, от всичко знаещи кибици!
Луда съм за вас. Така е, нямам мира, или спирка.
Все съм черна станция, след силен дъжд качулка,
знам, дърво съм криво и не ставам и за свирка...
Но от някои дървета, казват, правели цигулки...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
