Идентичност
Пристъпих точно до ръба
на собствената си безбрежност.
Копирах дълго и не знам
чия съм вече идентичност -
боледувам чужди болки,
вярвам сляпо в чужди вери,
в чувства чужди пепеля се,
с чужди мисли се гордея.
С чужда обич се прегръщам,
с чужди страхове треперя,
в чужда сянка се превръщам...
Кой ли МЕН ще ме намери?
Разсъбличам всички страсти,
всички мисли упоявам,
всички маски рапокъсвам -
за задръжките забравям!
Гола тръгвам и прекрасна,
сред вселена от въпроси.
Боса тичам по трънака -
прокървя ли, значи АЗ СЪМ!
© Калина Игнатова All rights reserved.
