9.02.2008 г., 13:56 ч.

Идентичност 

  Поезия » Философска
887 0 10
 

Пристъпих точно до ръба

на собствената си безбрежност.

Копирах дълго и не знам

чия съм вече идентичност -

боледувам чужди болки,

вярвам сляпо в чужди вери,

в чувства чужди пепеля се,

с чужди мисли се гордея.

С чужда обич се прегръщам,

с чужди страхове треперя,

в чужда сянка се превръщам...

Кой ли МЕН ще ме намери?

Разсъбличам всички страсти,

всички мисли упоявам,

всички маски рапокъсвам -

за задръжките забравям!

Гола тръгвам и прекрасна,

сред вселена от въпроси.

Боса тичам по трънака -

прокървя ли, значи АЗ СЪМ!

© Калина Игнатова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво! Болката ни припомня кои сме...много хубав стих!
  • Прекрасно Кали!!!Аплодисменти.
  • Гола тръгвам и прекрасна,

    сред вселена от въпроси.

    Боса тичам по трънака -

    прокървя ли, значи АЗ СЪМ!

    страхотен стих ...вдъхновяваш
  • Разсъбличам всички страсти,
    всички мисли упоявам,
    всички маски рапокъсвам -
    за задръжките забравям!
    Да!Само тогава можем да разберем кои сме!
    Чуден стих, Калина!
    Прегръщам те!

  • "Пристъпих точно до ръба

    на собствената си безбрежност.

    Копирах дълго и не знам

    чия съм вече идентичност -"

    На ръба...Има място достатъчно.
    Всички там се тълпим ,щом прелеят
    наболели въпроси и чувства неясни...
    А за стиха от мене възхищение!!!




  • Поздравления!!!
  • Браво...Много хубав стих...Наистина е така...Поздравления!!!
  • "Боса тичам по трънака -

    прокървя ли, значи АЗ СЪМ!"

    Оргинално,мъдро,истинско...Поздравления!!!
  • ...капки кръв видях след теб...
    Ти Си, Калина!много хубав стих.
    с обич за теб.
  • Много мъдър и силен стих....Харесва ми как пишеш.Поздравления!!!
Предложения
: ??:??