Последните искрици на деня
отиват си със стъпките ми тихи.
Реши да ми поискаш свобода?
Добре. Така да е. Иди си.
Аз ще дочакам мракът да съзре
треперещия въздух между двама,
да ме прегърне, да те отнесе
там, дето мен завинаги ме няма.
Не знае робът що е свобода.
И няма никога да го научи,
похлопа ли на моята врата,
или скимти като пребито куче. ...