Иди и виж какво е да си сам!
Последните искрици на деня
отиват си със стъпките ми тихи.
Реши да ми поискаш свобода?
Добре. Така да е. Иди си.
Аз ще дочакам мракът да съзре
треперещия въздух между двама,
да ме прегърне, да те отнесе
там, дето мен завинаги ме няма.
Не знае робът що е свобода.
И няма никога да го научи,
похлопа ли на моята врата,
или скимти като пребито куче.
Иди и виж какво е да си сам!
Защото аз от там се вече връщам!
Не ме моли да тичам под дъжда,
да скитам пак, изгонена от вкъщи.
Поскитай ти по хорските сърца
и виж кое на тебе ти приляга.
Намериш ли желана свобода,
от нея ще поискаш да избягаш.
Не сме създадени да сме сами
и винаги ще търсим нещо друго.
Аз никога не казвам: Остани!
Глупако, безвъзвратно ме загуби...
© Горяна Панайотова All rights reserved.
