Иди си
Иди си... обърни се и тръгни!
Не казвай нищо... думите отнася вятър...
За Бога, не разбра ли – не пиши!!!
Пиши... и се обаждай... на жената...
Аз всичко казах, писах... обясних!
Сега съм няма - просто гледам като „светиш”.
Не ми се смей, че ти говоря в стих...
Поне със стих - веднъж да ме усетиш.
Крадях илюзии, усмивки и живот...
и топлих се, протегнала ръце от твоя огън...
напивах се безумно... не с любов!!!
Напивах се безпаметно... с отрова...
Наливах вените си със цинизъм...
Завързвах възли суета...
И стъпвах бавно, до колèне газих в реализъм...
А ти това така не го разбра...
Иди си!
Аз не съм онази, която искаш да ти подарява смях...
Бъди добър - сложи чертата!!!
На нищото, на „нищото”, което просто... бях!
© Стефка All rights reserved.
Малко като писмо в бутилка, което знаеш, че едва ли някога ще бъде прочетено от адресата... но пак го хвърляш! 
