Иди си
От страх вратата пред носа ти затворих,
от страх три пъти ключа завъртях,
от страх се развиках и те изгоних,
от страх се свлекох и премрях.
Ти до основи ме срина!
Защо се завръщаш на моя праг?
Не разпалвай тая черна пущина,
остави я така в буренак.
Не искам вече страстни огньове,
не искам слънце, букети цветя.
Чувствата ми като разградени дворове,
изморени, молят ме да съм сама.
Не искам бог любов да ми изпраща,
не искам нежността ти - след нея дълго боли,
в живота мой всичко скъпо се заплаща,
не искам да те страдам - иди си, иди...
© Natalie All rights reserved.
