Feb 14, 2008, 8:15 PM

Иди си!

Poetry » Love

946 0 0

Ето, ти дойде отново, любов безумна,отново стискаш ми сърцетос тая ръка кървава и бледа,а времето, видиш ли - пак неподходящо. Защо не озари нечия душа, а се разпери срещу мен? Не видиш ли, че скри ми взора, не чувстваш ли, отне ми белия ден!Не виждам вече, не сещамнищо от теб, Безсмъртна,нагде се обърна, ти си там,вкопчила нокти в гърба ми -надежда мътна, нажежена гори до болка -огън да стъкнеш, сърце му студено да пламне.20.12.2007Цикъл 5

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0