14.02.2008 г., 20:15

Иди си!

950 0 0
Ето, ти дойде отново, любов безумна,отново стискаш ми сърцетос тая ръка кървава и бледа,а времето, видиш ли - пак неподходящо.  Защо не озари нечия душа,  а се разпери срещу мен?  Не видиш ли, че скри ми взора,  не чувстваш ли, отне ми белия ден!Не виждам вече, не сещамнищо от теб, Безсмъртна,нагде се обърна, ти си там,вкопчила нокти в гърба ми -надежда мътна, нажежена гори до болка -огън да стъкнеш, сърце му студено да пламне.20.12.2007Цикъл 5

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кера Господинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....