14.02.2008 г., 20:15

Иди си!

945 0 0
Ето, ти дойде отново, любов безумна,отново стискаш ми сърцетос тая ръка кървава и бледа,а времето, видиш ли - пак неподходящо.  Защо не озари нечия душа,  а се разпери срещу мен?  Не видиш ли, че скри ми взора,  не чувстваш ли, отне ми белия ден!Не виждам вече, не сещамнищо от теб, Безсмъртна,нагде се обърна, ти си там,вкопчила нокти в гърба ми -надежда мътна, нажежена гори до болка -огън да стъкнеш, сърце му студено да пламне.20.12.2007Цикъл 5

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кера Господинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...