Иди си
Иди си
Не, не искам да тръгваш. Боли.
Не, не искам сълзливи очи,
рани, от които да кърви
и безкрай от разбити мечти!
Боли, но как да отрека,
душата ми към теб е устремена
и кажи ми как да я спра,
така от теб е тя пленена.
По-добре е да спрем дотук,
виж, времето дори е спряло,
да го направим дори и напук,
за да не остане сърце осиротяло.
И как силна да бъда, щом ме изгаря,
дали е късно за мене, вече не знам,
ако все още огъня в теб се разгаря,
потуши го, моля те, където е там.
Със струни докосна моята душа,
всяка фибра в мен ми говори,
че тя е огледало на твоята душа
и е готова в теб да се разтвори.
Но, моля те, когато утрото настъпи
и слънцето погали земята със лъчи,
иди си, моля те, иди си,
аз не мога - ти го направи!
© Нина Павлова All rights reserved.
