Dec 9, 2008, 11:25 PM

Иди си!

  Poetry » Other
1.1K 0 27

                        В памет на много скъп за мен човек...


Защо дойде? Иди си, нежелана.
Видях ръцете ти грабливи днес.
Ти чума си. Не спря да грабиш храма,
човешкия ни огън и копнеж.
Кому си нужна, Вещице коварна?
Кому принасяш жертвите си ти?
Щастлива ли си? Взе го ти, невярна...
Засити ли си гърлото?... Мълчиш...
Проклинам твойте пръсти в тъмнината.
И да го върна, знам, не мога аз...
Дано си сита вече, и богата...
Не взимай вече жертви. Стой у вас!...
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Криси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...