Иди си!
В памет на много скъп за мен човек...
Защо дойде? Иди си, нежелана.
Видях ръцете ти грабливи днес.
Ти чума си. Не спря да грабиш храма,
човешкия ни огън и копнеж.
Кому си нужна, Вещице коварна?
Кому принасяш жертвите си ти?
Щастлива ли си? Взе го ти, невярна...
Засити ли си гърлото?... Мълчиш...
Проклинам твойте пръсти в тъмнината.
И да го върна, знам, не мога аз...
Дано си сита вече, и богата...
Не взимай вече жертви. Стой у вас!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Криси Всички права запазени
