Идилично
Оставих си обувките на прага,
а също и вините злободневни.
Едва на мен ли точно ми приляга
да съм мъдрец за страстите душевни?!
Оставих и амбициите болни,
и погледите с вуду изражение.
Подмятания грозно-непристойни,
усмивки от фалшиво одобрение.
Пристъпих вкъщи, сякаш в топъл храм,
дори и светлината притесни се.
Остави ме да бъда чисто сам –
единствено с притихналите мисли.
А тялото с блаженство се покри –
в душата разлюля се нежна волност.
И като в сън – затворя ли очи,
съм в плен на свръхкармичната просторност!
© Данаил Таков All rights reserved.
