Два месеца радост във твоята стая...
Аз и ти на осмия етаж,
в малката квартирка с бронираната врата
сякаш съкровища пазеше...
Даже повече...

И ония червени пердета дето сам уши,

а от нищо не пазеха и нищо не криеха...
И ни гледаха старите тениски красящи стената
и ме чакаха мръсните съдове в мивката...
Не че ме мързеше, просто се наслаждавах
на слънцето, на косата ти в очите ми,
миришеше на сън и се усмихваше...
Обичаха се паяците в ъгъла
и някак си дори ги харесвах
Защото в тая стая всичко беше прекрасно...