Идилия/Безпорядък

Аз съм твоят безкраен небосклон.

Думите, които пишеш по пясъка.

Всички цветове, които обичаш – това съм аз.

Аз летя.

Аз съм пеперуда.

Безметежно се понасям нагоре.

После се обръщам, да те видя за последно.

И изчезвам.

Обичам те! Аз съм безтегловен.

Аз съм шизофреник.

Пиша по небето с восък.

Изтръгнах сърцето си.

Не дишам.

Аз съм усмивка.

Залитам, докато ходя.

Аз съм мъченик, аз съм поет.

Изписах живота си, само с твоето име.

Твой съм, както ме пожелаеш.

Падам. Аз съм клонка.

Виждам само тъмнина.

С боички ме рисуваш.

Аз съм сляп. Аз съм ням.

Не мога да ти кажа – не мога да го изрека.

Аз съм влак. Аз пристигам.

Стоя самотен на гарата. Очаквам.

Аз съм повторение, аз съм склад.

Не мога да извикам – не мога!

Аз съм ярост. Аз съм гняв!

Аз съм страница. Зле отпечатана.

Аз съм капчица мастило.

Искам да изкрещя! ОБИЧАМ ТЕ!

Но не мога.

Изтрий ме.