Падат идоли от небето,
падат митове,
гръм да падне във мен -
място няма.
Само мистика.
Само бдения
и разпиляно мълчание.
Падат думи на срички,
видения,
спомени и миражи,
няма място за морско безвремие
и за мен няма даже.
Падат идоли от небето,
ставам силна,
трия магии и многоточия,
нямам нужда от символи.
И от теб впрочем.
© Мария Ганчева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
