Apr 9, 2009, 9:01 PM

Идва любовта

  Poetry » Love
1.4K 0 5

                                         ИДВА  ЛЮБОВТА

 

                         Ето Я! Идва нашата Чаровница!

                         Усмихната, разкошна, красива.

                         С цветя е пълна нейната кошница,

                         пристъпва леко, като самодива.

 

                        Тя носи небето в очите си сини...

                        ах, тези обичани сини очи!

                        Устните и са с цвета на зорите...

                        ах, тези чудни сияйни зори!

 

                        С нежен дъх съживява тревите...

                        ах, този нежен дъх на трева!

                        Походката и е  като на сърните...

                        ах, тези стъпки на сърна!

 

                       Пристига всякога заедно с пролетта

                       и  поздравява жените с имена на цветя -

                       Виолетките, Розите, Невенките,

                       Маргаритките, Росиците, Цветанките.

 

                      Не забравя и Игликите, Върбинките,

                      Здравките, Незабравките, Малинките.

                      Всички с много усмивки и радост дарява,

                       щастлив живот и любов им пожелава.

 

                      Поднася цветя - този нежен дар,

                      и на всички жени по земята,

                      които със своята нежност и  чар,

                      носят любовта и красотата.

 

                      А ние, очаровани, с пълни очи от възхита,

                      учудено я гледаме и се питаме:

                      Коя е тази красавица? Коя ли е Тя?

                      И изведнъж разбираме - Дошла е ЛЮБОВТА!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Асен Стефанов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...